От началото на 70-те години в световната икономическа теория назрява необходимостта от нови идеи, които да поставят мисленето в съответствие с икономическата действителност. Настъпилата криза през 1974-1975г. опроверга кейнсианския модел за безкризисно развитие на икономиката. Кейнсианските инструменти макар и широко използвани, не премахват инфлацията, безработицата и икономическите смущения, които съпътствуват световната икономика години наред.

В тези кризисни условия и в търсенето на една нова подходяща икономическа теория и практика се засилват критиките към ортодоксалното кейнсианство, както от страна на представителите на неокласическата школа, така и от страна на привържениците на теорията на Дж. М. Кейнс. Появават се различни реформистки течения, едно от които е неокейнсианството.