Началото на икономическия либерализъм се поставя в Англия в края на XVII и началото на XVIII в., която по това време тя е доминираща икономическа сила в света. За развитието на икономиката й допринасят два фактора: свободните капитали, натрупани от търговските операции и от новооткритите земи, и работната сила.

Като основни принципи на икономическия либерализъм се издигат свободното предприемачество и ненамесата на държавата в стопанските инициативи и прояви на хората.

В развитието на икономическия либерализъм се обособяват два етапа: класически икономически либерализъм, обхващащ периода XVIII - XIX в., и неолиберализъм, чието начало е поставено през 20-те и 30-те години на XX в. и продължаващ до наши дни.
Основни представители на класическия икономически либерализъм са Адам Смит, Дейвид Рикардо, Жан-Батист Сей и Клод-Фредерик Бастиа.

Представители на неолиберализма има в Англия (Лондонската школа), Германия (Фрайбургската школа), САЩ (Чикагската школа), Франция, Италия и Белгия.

Неолибералните концепции са изградени върху принципи като приоритет на частната собственост, ниски данъци, ограничена социална политика, стабилна парична маса, ограничена намеса на държавата в икономиката и антирегулативизъм.