Мултикултуризмът като световна политика има както своите привърженици, така и своите противници.

Чарлс Тейлър  дефинира мултикултурализма като „политика на признаването“, чиято движеща сила е не стремежа да бъдеш признат, а опасността да не бъдеш признат. Отказът от признаване може да причини вреда на тези, на които е отказано. Изграждането на непълноценен или уронващ достойнството образ върху някого може да деформира и да потиска, в степента в която образът е интернализиран.

Справедливото признаване е насъщна човешка потребност и всеки отказ от него представлява форма на потискане. Непризнатият човек става непълноценен, провален.

Основната теза, е че всеки трябва да бъде признат в неговата уникална идентичност. Чарлс Тейлър разграничава две форми на политика, и двете основаващи се на идеята за еднакво уважение, но влизащи в конфликт помежду си. Политиката на равното достойнство предполага универсална еднаквост. Политиката на различието е уникалната идентичност на една или друга група, тяхното отличаване от всеки друг. Следователно, докато, първата се съсредоточава върху подобното у всички, втората, признава и дори поощрява особеността.