Съвременният хотелиерски пазар се характеризира с динамика и силно конкурентна среда, в рамките на проявяващата се тенденция за глобализация на хотелиерството. Износът в други страни, посредством технологията на франчайзинга, като алтернатива за оцеляване, засилва борбата за територии и процеса на окрупняване. Новите условия принуждават маркетингово ориентираните вериги да приспособяват продуктите си. Адаптирането се отразява и върху самия франчайзинг чрез промяна на принципи и характеристики, считани за успешни и стабилни.
Хотелските вериги са своеобразен феномен за хотелската индустрия през последните 50-60 години, като франчайзингът се оказва най-прекия път за пробиване на новопоявилите се вериги в туристическия бранш. На по-късен етап трудностите на франчайзинговите вериги да контролират качеството и стандартите на работа, обуславя преминаването на част от тях към
управленския договор, при който те имат пълен контрол върху управлението и стандарта на работа.
Основна цел на дипломната работа е да анализира хотелските вериги в България – възникване, състояние, перспективи за развитие. |