Филмът „1945. Един ден в София“ на режисьора Захари Жандов пресъздава епохата на т. нар. етап на „народна демокрация“. В него се разказва за българската столица завръщаща се към живот след Втората световна война. 

Публиката, към която е ориентиран филмът е българското общество, което до ден днешен е любопитно за историята на своята държава, периодите на развитие, през които преминава.
Филмът „1945. Един ден в София“ е разказ на Захари Жандов за възстановяването на разрушената от бомбардировките столица. В разказа се усеща влиянието на социалистическата реторика, но стилистиката на автора е далеч от характерната пропагандност на 50-те години.
Филмиран е цял един ден – 13 юли 1945г. в София. Целта на Захари Жендов е да представи различни страни от тогавашния живот в столицата. Показани са големите бомбардировки през 1943-1944г., началният етап на възстановяването на столицата и нейната индустриализация. Заснети са ключови места в София.