Съществуват различни теории за произхода и същността на нацията – примордиалистки, модернистки и постмодернистки. Примордиализмът, чиито видни представители са Х. Кон, Кл. Гиърц, К. Лоренс, Пиер ван дер Берге, разглежда нацията като базова, исторически дадена общност на хора. Според представителите на класическия модернизъм – Ър. Гелнер, Б. Андерсън, Е. Хобсбом и др., възникването на нацията е свързано с индустриалното общество, капиталистическия начин на производство, а по отношение на Източна Европа – с национално-освободителните движения и националното възраждане.

Бенедикт Андерсън предлага разглеждането на нацията като „въобразена общност“, което ясно обвързва общност и политически суверенитет, т.е. суверенитетът поражда чувство за общностност.

Постмодернистката концепция на национализма на Роджърс Брубейкър, поставя фокусът върху нацийността като колективна променлива, а не върху нациите като реални колективи.