В основата на Специалната теория на относителността (СТО) създадена от Алберт Айнщайн през 1905 г. стои принципът на относителността. Той гласи, че всяка координатна система, която не се ускорява (т.е. не променя големината и посоката на скоростта си) се приема за неподвижна.
Според Специалната теория на относителността взаимно движещите се наблюдатели възприемат различно времето и пространството. Физичните закони следва да са абсолютно идентични за всички наблюдатели, които се движат равномерно и праволинейно.
Айнщайн приема локалност на времето и пространството, които са зависими от наблюдаващия от една отправна система. Според него, времето във Вселената (нелокалното разграничаване на минало и бъдеще) е илюзия. |
||||
