Пенсионната система в България до 2000 г. се основава изключително на разходопокривен принцип, т.е. осигурителните вноски на заетите лица финансират изплащането на пенсиите на лицата в пенсионна възраст.

Негативните демографски и икономически фактори като отрицателен прираст на населението, намаляване на раждаемостта, безработица, намаляване събираемостта на осигурителните вноски, пораждат необходимостта от реформа на съществуващата пенсионна система и въвеждане на допълнителни форми на осигуряване.

През 2000 г. се поставя началото на тристълбовата система на пенсионно осигуряване в България. Новият модел дава възможност, в допълнение към държавната пенсия, лицата да получават и пенсии, формирани на капиталов принцип, от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Към държавната система на пенсионно осигуряване (I стълб) се добавя допълнително задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО (II стълб), което функционира чрез Универсални и Професионални фондове, и допълнително доброволно пенсионно осигуряване ДДПО (III стълб), което функционира чрез Доброволни пенсионни фондове.

Реформираната пенсионна система допринася за запазване и повишаване на стандарта на живот на лицата в годините след пенсиониране. Тя има за цел да увеличи процента на заместване на дохода от активните години чрез получаване на допълнителна пенсия (пенсии), формирана на капиталов принцип. 
Целта на дипломната работа е да анализира състоянието на допълнителното задължително пенсионно осигуряване в България и на основа на изведените проблеми да се очертаят конкретни насоки за неговото развитие.